Monthly Archives: май 2012

Студентски куиз – скоро и във вашия факултет

На 29.05.2012 г. в Исторически факултет на Софийски университет за втори път  се организира от Факултетен студентски съвет на Исторически факултет студентски куиз. Той се проведе със съдействието на ръководството на факултета и спонсорството на Heineken, Университетско издателство „Св.Св. Кирил и Методий” и сайтът „Красива Европа”. Приели предизвикателството от първата игра през месец март, студентите се впуснаха в оспорвана битка за победа и показаха, че могат да се забавляват със знания.

В 19.00 бе дадено началото на куиза. Отборите, борещи се за победа отново бяха седем. Победителите от първата игра Книжки плъхове пак бяха на линия, за да защитят победата си от 14.03.2012. За реванш пък бяха дошли отборите на Вавилон, Спарта, МСЮЕ и Индиана Джоунс с леко променени състави. Нов участник беше отборът Знанието е сила, състоящ се само от студенти от 1 курс, които бяха достоен противник на по-големите си колеги. Началото на играта бе дадено от водещия гл.ас. Н.Дюлгеров и започна традиционно с тематичния кръг по „История на България”. След края на кръга по „Световна история” бе дадена кратка почивка на отборите и в играта бе включена публиката. Водещият на мероприятието зададе няколко въпроса към студентите, а отговорилите правилно бяха почерпени с бира Heineken и Загорка. След кратката почивка играта продължи с кръговете „История на балканските народи”, „Етнология”, „Археология. Нова този път бе секцията с въпроси за историята на Университета, която предизвика много вълнения сред участниците и публиката. Играта през цялото време бе много оспорвана, като след всеки тематичен кръг водачът беше различен. Под бурните аплодисменти на публиката седемте отбора приключиха почти двучасовата битка за знания. С много нетърпение и емоции играчите и поддръжниците им очакваха да разберат кой е победителят във втория куиз. Така след като резултатите бяха сумирани се разбра, че играта имаше нов – стар победител в лицето на Книжните плъхове. С 49 точки те отново спечелиха оспорваната игра, след тях с 46 точки се нареди отбора на Вавилон, а само с една точна разлика трети остана отбора на Спарта с 45 точки.

Благодарение на спонсорите от Heineken всички участници и публиката получиха по няколко бири, а първите три отбора бяха наградени с интересни книги от Университетско издателство „Св.Св. Кирил и Методий” и сайтът „Красива Европа”.

След награждаването на участниците в играта, студентите продължиха да се забавляват под ритъма на народна и модерна музика. Вечерта завърши с няколко подред запомнящи се хора.

Вторият студентски куиз даде заявка за още по-оспорвани битки на знания сред студентите във факултета. Оставяме времето да покаже какво ще се случи нататък! А защо не през следващата година да се проведе и първата общоуниверситетска надпревара. Във време на пошлост, кич и чалгаризация нека студентите бъдем новатори – да се забавляваме със знания.

СНИМКИ: Зорница Радулова и Радослав Панайотов

Categories: Акценти, Студентски куиз | Етикети: , , , , , | Вашият коментар

Студентски куиз 2.0

Да се забавляваме със знания!
Ще има награди много бири и интересни книги.

Колеги от Исторически факултет, за втори пореден път в Софийски университет, ще се проведе студентски куиз!
На 29-ти май, 19.00 часа, фоайето на втория етаж на Исторически факултет.
Организатор: ФСС на ИФ (Факултетен студентски съвет на Исторически факултет)

Студентски куиз 2.0 ще се проведе
Със съдействието на Деканата на Исторически факултет
и
С подкрепата на:
Heineken® | България
Университетско издателство „Св.Св. Кирил и Методий“

Водещ: гл. ас. д-р Никола Дюлгеров

След края на играта, ще продължим с Афтърпарти Караоке.


–––––––––––––––––––––––––––
ЗА ЗАПИСВАНЕ В ИГРАТА:
Право на участие имат само студенти от Исторически факултет.
Записването продължава до запълване на квотите от шест отбора!
За записване и всичко останало, пишете на: fsshistory@abv.bg

Процедура за записване:
Съберете отбор от петима студенти.
Изпратете на имейла списък с имената на студентите от вашия отбор + информация каква специалност са и уточнение кой е капитан на отбора.
Бъдете бързи, само първите шест отбора ще бъдат записани.

Правила на играта:
Отборите ще бъдат от по пет души. Въпросите, които ще се задават, ще бъдат разделени в шест тематични кръга: Археология, Етнология, История на България, История на Балканите, История на света, История на Софийски университет.
Във всеки тематичен кръг ще има по десет въпроса + една тематична карта.
Когато водещият зададе въпрос, участниците ще имат 45 секунди време, за да се консултират в група и да посочат кой е верният отговор. Когато времето изтече капитаните на отборите ще вдигат верните отговори (А, Б, В или Г). Всеки верен отговор ще носи една точка.

Categories: Проекти, Студентски куиз | Етикети: , , , , | Вашият коментар

Интервю с доц. Пламен Митев

Разговор с един от най-уважаваните историци на България на тема нивото на кандидат-студентите, препоръки към тях и много други интересни неща.

Доц. Пламен Митев
Декан на Исторически факултет на Софийски университет “ Св. Климент Охридски „


Какво е нивото на кандидат-историците тази година? Какви са оценките в процент?

– Няма съществени разлики от предходните години , което е и естествено, защото средното училище се развива с едни и същи темпове и в една и съща посока. Какъвто материал се получава накрая на средното училище, с такъв ние започваме да работим в първи курс. Така че, сравнявайки резултатите от тазгодишната кампания с предходните, едва ли можем да открием съществени разлики. Процентът на двойките винаги е около петдесет, което не трябва да изненадва никого, тъй като повечето от тези двойки са на работи, в които няма написан и един ред, така наречените „бели работи”. Значителна част от кандидат-студентите се явяват „на късмет“ на предварителната кампания, надявайки се да се падне тема, която са учили. Както казах двойките са около петдесет процента, но Софийски университет се интересува повече от отличните оценки. Тази година има една пълна шестица (на темата за Асеневци), и над сто и двадесет отлични оценки. Това означава, че Софийски университет вече има своите първи студенти, защото тези хора със сигурност ще се запишат.

От двете теми има ли предпочитана тема , ако да коя е тя ?

– Да, има. Със значителен процент повече кандидат-студенти предпочетоха да пишат върху средновековната тема. Само двеста деветдесет и четири кандидат-студенти избраха възрожденската тема. Това не бива да бъде разглеждано като нещо неестествено, защото Българското средновековие е по-привлекателно за почти всички кандидат -студенти, отколкото Възраждането и Новата българска история. Има логика в този избор, защото средновековната история е по-приятна за разказване, докато във Възрожденската и Новата българска история има твърде много подробности, без които не може. Още нещо може да послужи като обяснение за предпочитанията към средновековната тема, всички кандидат-студенти започват подготовката си от Средновековието и е нормално към датата на изпита да са отделили много повече време за този период. Така беше и през предходните години, общо взето винаги когато има средновековна тема, тя се предпочита от кандидат-студентите.

Промяна в критериите тази година има ли? Може ли да бъде направен анализ на най-често срещаните грешки ?

– Не. Критериите са константни в нашия факултет. Те са свързани с много добро познаване на фактологическия материал. Умение да се демонстрира историческо мислене, тоест да се правят оценки и анализи на събитията и процесите, на действията на съответните исторически личности. Третият важен критерии е езиковата грамотност, на която нашите проверители държат много.
От две три години се опитваме да направим един подробен анализ на грешките в изпитните работи, за да можем да предложим на Министерството и на широката общественост у нас на какво се дължат слабите резултати, на какво трябва да се наблегне при подготовката на кандидат-студентите и какво трябва да се промени в самите учебници.
Като изключим типичните фактологически грешки, които са последица от не добрата подготовка, най често грешките които водят до по-ниски оценки са свързани с езикова неграмотност, лош стил, един повърхностен, елементарен преразказ на събитията.

Много от кандидат-студентите се интересуват дали темата ще остане като формат на конкурсния изпит или ще се измени в тест ?

– Характерът и формата на изпита са обсъждани многократно. През последните десет–двадесет години има много дебати по тази тема в нашия факултет, в катедрите и във Факултетния съвет. Напоследък въпросът бе пренесен и в Академически съвет. Към момента, с оглед на реалното състояние на обучението по история в средното училище, този формат който ние имаме е по-добър от теста. Тестът подтиква към едно назубряне на фактологически материал, а това не ни дава ясни представи за действителните знания и способности на претендентите за студенти на Софийски университет – умение за самостоятелно мислене, умения за анализ и правене на изводи. През последните години обаче ние вървим по линия на компромисите. През 2011 г. например за първи път допуснахме матурата по История и цивилизация да бъде вход за някои специалности. Тази година направихме още една стъпка напред, като отворихме входа за всички специалности, без специалност Археология, с кандидатстуденския изпит,с матурата по История и цивилизация или матура по чужд език. Разликата е в коефициента, с който се изчисляват оценките от конкурсния изпит и от матурата при сформирането на общия бал.

Кое е най-важното нещо, според вас, което кандидат-студентите трябва да знаят, явявайки се на кандидатстудентски изпит по история? Защо да предпочетат Исторически факултет пред Юридически? Нужни ли са подготвителните частни уроци?

– Аз много пъти съм обяснявал, че кандидат -студентите трябва да са сигурни какво искат. Нашият факултет страда от един сериозен проблем през последните двадесет години. Част от студентите, които ние приемаме в първи курс са всъщност нереализирани кандидат-студенти за Право или за Международни отношения, обикновено след първи курс не малък брой от нашите питомци полагат всякакви усилия, за да се прехвърлят в  другите специалности в които не са приети първоначално. Някак си нашият факултет попада в ситуация на трамплин. Винаги съм твърдял, че трябва да направим така, че в нашия факултет да влизат само хора, които искат да учат нашите специалности, а не такива които търсят само възможност да избягат към правото и други„пазарни“ специалности.
Кандидат-студентите трябва да повярват в себе си. Да не се влияят от всички тези натрупвания в публичното пространство, довели до представата, че един кандидат-студент може успешно да се представи на изпита само ако ходи на частни уроци. Ние сме се постарали да отбележим в самия кандидатстудетски справочник, че за добрата подготовка е достатъчно да бъдат ползвани учебниците от единадесети и дванадесети клас. „Килийните училища“, които функционират тук и там из татковината ни не е за препоръчване. Тази форма на подготовка е свързана със значителни капиталовложения от страна на родителите. Много бих искал частните уроци да отпаднат и всеки сам,разчитайки на собствените си умения и знания, и на учебниците и помагалата, одобрени от МОМН, да покаже на какво е способен.
За мен това са двете най-важни неща: кандидат-студентът да иска да учи история и второ кандидат-студентите да повярват, че биха могли сами да се справят, да не се поддават на психозата – колкото по-високо платено частно обучение, толкова по-голям шанс за успех. Разбира се, допълнителната подготовка понякога е необходима, но не трябва тя да бъде определяща. Уроците водят до наизустяване на едни и същи разработки, които ние – проверяващите веднага разпознаваме. Такъв тип подготовка не е най-добрият вход за нашия факултет.

Добре ще е ако изпитът по история остане вход единствено за нашите специалности, може би тогава ние ще имаме реална представа, кой иска да се занимава с история, защото сега не е тайна, че две трети от кандидатстващите се явяват на този изпит, за да могат да кандидатстват за други специалности, но не и за такива в нашия факултет. Последните няколко години направихме важни стъпки, разрешихме на участниците в националния кръг на олимпиадата по история, които получават оценка от 5,50 нагоре, да се запишат ако желаят в нашите специалности  без да се явяват на конкурсен изпит. Признаваме като вход и оценката от защитата на дипломна работа по история на възпитаниците от НГДЕК. Това естествено се извършва пред факултетна изпитна комисия, като оценката не трябва да бъде по-ниска от  5 .00.

Каква е реализацията на един историк?

– Има реализация. Както ние се шегуваме в нашите коридори, историкът е като дялан камък, той може да намери успешна реализация в различни области, стига да бъде мотивиран. Седемте специалности, които имаме във факултета обхващат много широк спектър от професии: от учителската правоспособност до научно-изследователката дейност. Разбира се, конюнктурата на днешна България е такава, че не винаги на пазара на труда се пласира най-доброто като качество. Много скрити механизми има за вземане на различните позиции, на които нашите висшисти биха могли да се реализират. Отпадането на предварителните разпределения, които преди години съществуваха, също се явява проблем. Това е проблем на държавата, тя няма стратегия за развитието на отделните направления във висшето образование. Нашите възпитаници биха могли да продължат в магистърската степен.Нашите проучвания показват, че над 85% от студентите, обучаващи се в магистърската степен са историци. Най-добрите ни магистри имат възможност да продължат в докторската степен, т.е. онези наши студенти, които имат желание да се развиват в научната област имат всички шансове да го направаят.
Там където нашите студенти се явяват на конкурси за учители, те обикновено ги печелят. Наши възпитаници намират реализация в системата на Държавните архиви, на държавната администрация, в структурите на МВР и спецслужбите, в медиите и т.н.  Ако човек е достатъчно активен и държи да се реализира, той има шансове. Това се потвърждава и от рейтинговите проучвания, направени по поръчка на МОМН  през последните две  години, от които е видно, че по всички показатели нашият факултет е на първо място сред всички университети, в  които съществуват исторически специалности, включително и по отношение на успешната реализация на възпитаниците ни.

Интервюто с декана на Исторически факултет направи Анна Чанкова, член на Факултетен студентски съвет към Исторически факултет.

Categories: Акценти, От първа ръка | Етикети: , , | 14 Коментари

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: