Интервю с доц. Пламен Митев

Разговор с един от най-уважаваните историци на България на тема нивото на кандидат-студентите, препоръки към тях и много други интересни неща.

Доц. Пламен Митев
Декан на Исторически факултет на Софийски университет “ Св. Климент Охридски „


Какво е нивото на кандидат-историците тази година? Какви са оценките в процент?

– Няма съществени разлики от предходните години , което е и естествено, защото средното училище се развива с едни и същи темпове и в една и съща посока. Какъвто материал се получава накрая на средното училище, с такъв ние започваме да работим в първи курс. Така че, сравнявайки резултатите от тазгодишната кампания с предходните, едва ли можем да открием съществени разлики. Процентът на двойките винаги е около петдесет, което не трябва да изненадва никого, тъй като повечето от тези двойки са на работи, в които няма написан и един ред, така наречените „бели работи”. Значителна част от кандидат-студентите се явяват „на късмет“ на предварителната кампания, надявайки се да се падне тема, която са учили. Както казах двойките са около петдесет процента, но Софийски университет се интересува повече от отличните оценки. Тази година има една пълна шестица (на темата за Асеневци), и над сто и двадесет отлични оценки. Това означава, че Софийски университет вече има своите първи студенти, защото тези хора със сигурност ще се запишат.

От двете теми има ли предпочитана тема , ако да коя е тя ?

– Да, има. Със значителен процент повече кандидат-студенти предпочетоха да пишат върху средновековната тема. Само двеста деветдесет и четири кандидат-студенти избраха възрожденската тема. Това не бива да бъде разглеждано като нещо неестествено, защото Българското средновековие е по-привлекателно за почти всички кандидат -студенти, отколкото Възраждането и Новата българска история. Има логика в този избор, защото средновековната история е по-приятна за разказване, докато във Възрожденската и Новата българска история има твърде много подробности, без които не може. Още нещо може да послужи като обяснение за предпочитанията към средновековната тема, всички кандидат-студенти започват подготовката си от Средновековието и е нормално към датата на изпита да са отделили много повече време за този период. Така беше и през предходните години, общо взето винаги когато има средновековна тема, тя се предпочита от кандидат-студентите.

Промяна в критериите тази година има ли? Може ли да бъде направен анализ на най-често срещаните грешки ?

– Не. Критериите са константни в нашия факултет. Те са свързани с много добро познаване на фактологическия материал. Умение да се демонстрира историческо мислене, тоест да се правят оценки и анализи на събитията и процесите, на действията на съответните исторически личности. Третият важен критерии е езиковата грамотност, на която нашите проверители държат много.
От две три години се опитваме да направим един подробен анализ на грешките в изпитните работи, за да можем да предложим на Министерството и на широката общественост у нас на какво се дължат слабите резултати, на какво трябва да се наблегне при подготовката на кандидат-студентите и какво трябва да се промени в самите учебници.
Като изключим типичните фактологически грешки, които са последица от не добрата подготовка, най често грешките които водят до по-ниски оценки са свързани с езикова неграмотност, лош стил, един повърхностен, елементарен преразказ на събитията.

Много от кандидат-студентите се интересуват дали темата ще остане като формат на конкурсния изпит или ще се измени в тест ?

– Характерът и формата на изпита са обсъждани многократно. През последните десет–двадесет години има много дебати по тази тема в нашия факултет, в катедрите и във Факултетния съвет. Напоследък въпросът бе пренесен и в Академически съвет. Към момента, с оглед на реалното състояние на обучението по история в средното училище, този формат който ние имаме е по-добър от теста. Тестът подтиква към едно назубряне на фактологически материал, а това не ни дава ясни представи за действителните знания и способности на претендентите за студенти на Софийски университет – умение за самостоятелно мислене, умения за анализ и правене на изводи. През последните години обаче ние вървим по линия на компромисите. През 2011 г. например за първи път допуснахме матурата по История и цивилизация да бъде вход за някои специалности. Тази година направихме още една стъпка напред, като отворихме входа за всички специалности, без специалност Археология, с кандидатстуденския изпит,с матурата по История и цивилизация или матура по чужд език. Разликата е в коефициента, с който се изчисляват оценките от конкурсния изпит и от матурата при сформирането на общия бал.

Кое е най-важното нещо, според вас, което кандидат-студентите трябва да знаят, явявайки се на кандидатстудентски изпит по история? Защо да предпочетат Исторически факултет пред Юридически? Нужни ли са подготвителните частни уроци?

– Аз много пъти съм обяснявал, че кандидат -студентите трябва да са сигурни какво искат. Нашият факултет страда от един сериозен проблем през последните двадесет години. Част от студентите, които ние приемаме в първи курс са всъщност нереализирани кандидат-студенти за Право или за Международни отношения, обикновено след първи курс не малък брой от нашите питомци полагат всякакви усилия, за да се прехвърлят в  другите специалности в които не са приети първоначално. Някак си нашият факултет попада в ситуация на трамплин. Винаги съм твърдял, че трябва да направим така, че в нашия факултет да влизат само хора, които искат да учат нашите специалности, а не такива които търсят само възможност да избягат към правото и други„пазарни“ специалности.
Кандидат-студентите трябва да повярват в себе си. Да не се влияят от всички тези натрупвания в публичното пространство, довели до представата, че един кандидат-студент може успешно да се представи на изпита само ако ходи на частни уроци. Ние сме се постарали да отбележим в самия кандидатстудетски справочник, че за добрата подготовка е достатъчно да бъдат ползвани учебниците от единадесети и дванадесети клас. „Килийните училища“, които функционират тук и там из татковината ни не е за препоръчване. Тази форма на подготовка е свързана със значителни капиталовложения от страна на родителите. Много бих искал частните уроци да отпаднат и всеки сам,разчитайки на собствените си умения и знания, и на учебниците и помагалата, одобрени от МОМН, да покаже на какво е способен.
За мен това са двете най-важни неща: кандидат-студентът да иска да учи история и второ кандидат-студентите да повярват, че биха могли сами да се справят, да не се поддават на психозата – колкото по-високо платено частно обучение, толкова по-голям шанс за успех. Разбира се, допълнителната подготовка понякога е необходима, но не трябва тя да бъде определяща. Уроците водят до наизустяване на едни и същи разработки, които ние – проверяващите веднага разпознаваме. Такъв тип подготовка не е най-добрият вход за нашия факултет.

Добре ще е ако изпитът по история остане вход единствено за нашите специалности, може би тогава ние ще имаме реална представа, кой иска да се занимава с история, защото сега не е тайна, че две трети от кандидатстващите се явяват на този изпит, за да могат да кандидатстват за други специалности, но не и за такива в нашия факултет. Последните няколко години направихме важни стъпки, разрешихме на участниците в националния кръг на олимпиадата по история, които получават оценка от 5,50 нагоре, да се запишат ако желаят в нашите специалности  без да се явяват на конкурсен изпит. Признаваме като вход и оценката от защитата на дипломна работа по история на възпитаниците от НГДЕК. Това естествено се извършва пред факултетна изпитна комисия, като оценката не трябва да бъде по-ниска от  5 .00.

Каква е реализацията на един историк?

– Има реализация. Както ние се шегуваме в нашите коридори, историкът е като дялан камък, той може да намери успешна реализация в различни области, стига да бъде мотивиран. Седемте специалности, които имаме във факултета обхващат много широк спектър от професии: от учителската правоспособност до научно-изследователката дейност. Разбира се, конюнктурата на днешна България е такава, че не винаги на пазара на труда се пласира най-доброто като качество. Много скрити механизми има за вземане на различните позиции, на които нашите висшисти биха могли да се реализират. Отпадането на предварителните разпределения, които преди години съществуваха, също се явява проблем. Това е проблем на държавата, тя няма стратегия за развитието на отделните направления във висшето образование. Нашите възпитаници биха могли да продължат в магистърската степен.Нашите проучвания показват, че над 85% от студентите, обучаващи се в магистърската степен са историци. Най-добрите ни магистри имат възможност да продължат в докторската степен, т.е. онези наши студенти, които имат желание да се развиват в научната област имат всички шансове да го направаят.
Там където нашите студенти се явяват на конкурси за учители, те обикновено ги печелят. Наши възпитаници намират реализация в системата на Държавните архиви, на държавната администрация, в структурите на МВР и спецслужбите, в медиите и т.н.  Ако човек е достатъчно активен и държи да се реализира, той има шансове. Това се потвърждава и от рейтинговите проучвания, направени по поръчка на МОМН  през последните две  години, от които е видно, че по всички показатели нашият факултет е на първо място сред всички университети, в  които съществуват исторически специалности, включително и по отношение на успешната реализация на възпитаниците ни.

Интервюто с декана на Исторически факултет направи Анна Чанкова, член на Факултетен студентски съвет към Исторически факултет.

Advertisements
Categories: Акценти, От първа ръка | Етикети: , , | 14 Коментари

Навигация в публикациите

14 thoughts on “Интервю с доц. Пламен Митев

  1. Уважаемият доцент нямаше много идея в къде могат да се реализират историци

  2. Пенчо бре чети

    Защо „един от най-уважаваните историци на България“ няма за какво друго да се изкаже освен за кандидат-студентските изпити….

  3. Много ограничен и консервативен човек. Превърна факултета в кръжок по родинознание и краеведение, каквито имаше много през 80-те години на миналия век, епоха за която Пламен Митев си спомня с носталгия. (Виж по-горе неговото изказване.) Иначе, прием, на практика, отдавна няма. Приет е всеки, който може да си плати таксата. Заплатата на преподавателите зависи изцяло от броя на студентите, които обучават, а не от тяхното качество или реализация. С други думи, колкото повече „дялани камъни“, „питомци“ и др. подобни във факултета, толкова е по-сигурно работното място на „един от най-уважаваните историци на България доц. Пламен Митев“ и на хората, застанали зад деканската му кандидатура, които той представлява. Хора, за които нископлатеното, но сигурно работно място, е самоцел. Това не пречи във факултета да има преподаватели, които биха били чест за всеки университет по света, но техният труд не се цени. Защото в нашето общество е прието да се извиняваш за това, че си талантлив.
    Няма защо доцент Митев да се сърди на това, че кандидат-студентите предпочитат специалност право- всеки може да сравни заплатите в съда или прокуратурата с тези в средното образование, БАН и Държавните архиви, където понастоящем се реализират историците. Не, че съдебната система е „цъфнала и вързала“ и в нея шестват по-малко шуробаджанащина, тарикатлък и простотия, отколкото в последните три институции. Никой няма полза от „лова на вещици“, готвен от него, срещу студентите попаднали във факултета, тъй като не са се класирали според първото си или следващо желание. Той самият няма полза, защото виж по-горе „заплатата на преподавателите зависи изцяло от…“. Още по-малко файда има от караниците с други факултети, които господинът не желаел да „обслужва“. Ами ФКНФ какво да кажат, те „обслужват“ всички останали факултети на СУ!!! Суетата на Пламен Митев и на себеподобните му, обаче не знае граници, в това е истинският проблем. За него знание е това, което знае той, това, което знаят другите- не е знание.
    А в Историческия факултет винаги ще има и талантливи деца. Будни и критично настроени към всяка догма, която им се натрапва, и към всяка несправедливост. Може да са малко, може да са една шепа, на фона на сивата маса от клакьори, но винаги ще ги има. Иначе, две трети от завършващите са отличници, което е едно потупване по рамото като за „отскок“ в новия живот, но пък оставя съмнението за това, дали „пълен отличник“ и „пълен идиот“ не са синоними, още повече, че чисто количествено бройката на едните и на другите поразително съвпада.

  4. Авторът на статията Анна Чанкова :
    Подобни мнения искрено ме забавляват. Не си избивайте комплексите върху човек постигнал толкова. Виждам, че и в тази смешна поредица от думи, както и в горните коментари има цитирано определението за доцент Пламен Митев – „най-уважаваните историци на България“, със саркастичен привкус, което за мен е бълване на тежка форма на простотия. Писала съм „най – уважаваните ИСТОРИЦИ“, а не декани – правете разликата, макар, че и като декан е блестящ.
    PS : „Суетата на Пламен Митев и на себеподобните му, обаче не знае граници, в това е истинският проблем. За него знание е това, което знае той, това, което знаят другите- не е знание.“ – ха ха ха
    ХОРА МИСЛЕТЕ – НЕ Е НЕЗАКОННО

  5. Nikolay Hristov

    Значи, не знам само в качеството си на какви оценявате декана на Историческия факултет доц. Пламен Митев. Вие, историци ли сте? Имате ли нещо общо със СУ, че да правите такива оценки? От 3 години уча История в СУ и мога да кажа, че деканът е много готин и изключително отдаден на работата си, като ръководител на най-стария факултет, така че спрете да пишете глупости, пишете си ги във FACEBOOK, а този, дето е писал по-горе мога да му кажа, че освен Малоумен явно е и Неграмотен!!!

    • Д

      Започвайки изречението си със „значи“, е факт, който те уличава, като не много грамотен :))

  6. Радост Николова

    Моля, администраторът да изтрива постингите на платените агенти на НБУ, които уронват престижа на СУ, с цел попълване на собствените си бройки.

  7. Малоумен

    „Ние искаме не да ви накараме, но да ви подтикнем да мислите.

    За това трябва да се чувствате свободни.

    Недейте вярва на авторитети ако те не са доказали пред вас, че са достойни за вярата ви. Спорете.

    Не допускайте страх за оценка, страх от присмех да ви накарат да замълчите.

    Спорете.

    С ректора, с декана, с преподавателите, с колегите. Защитавайте собственото си мнение, не повтаряйте папагалски чуждото.

    Спорете!

    Ще ви убеждават че знанието няма значение – не им вярвайте! Че простащината побеждава интелекта – не им вярвайте! Че в бъдеще ще се слуша някой си Пешо или Велина, а не Бетовен – не им вярвайте!“

  8. Почитателка

    Това наистина е най-готиният декан, историк, приподавател и човек. Той е отдаден на работата си и е ной-добрият в нея. Винаги е приветлив, в много добро настроение и е отзивчив. Пожелавам му само успехи на бойното поле на историята.

    • индиферентна

      точно така (макар че се съмнявам, този пост да не е от самия ПМ)!

  9. Малоумен и Неграмотен

    Хора, опомнете се- дори морските свинчета вече взеха дипломи за висше образование, на път са да ги последват хлебарките и стоножките. Общият брой на местата, предлагани от родните ВУЗ-ове е около 80 хиляди, а този на завършващите средно образование- около 70 хиляди. Математически няма как да не те приемат. Не студентите се борят за да влязат, а преподавателите се борят за по-голямо стадо от студенти, за да имат хляб. За съжаление, и СУ не е изключение от общата нелицеприятна картина на родното ни висше образование. Българското общество създаде тази идиотия, заради пословичния стремеж на българина към равенство и непоносимост към таланта. Липсата на горе-долу реалистична самооценка на собствените качества и способности доведе до сегашното положение 7 000 000 българи да се стремят към „професията“ министър-председател, а това от своя страна до щурм на ВУЗ-овете, и на Алма Матер в частност, от ордите на бъдещите „шефове“.
    Твърдението на Пламен Митев, че тестовата форма на приемния изпит би довела до стимулиране на механичното наизустяване, зазубряне на учебния материал и, че по този начин няма възможност да се провери езиковата култура на кандидатите, представлява откровена демагогия. Както богатството на речта, така и правописът се усвояват с четене на книги, по същия начин по който се придобива способността да отсееш важната от маловажната информация в един текст, способност, която е от решаващо значение при решаването на тестове. Тя стои в основата и на това да изградиш собствена теза. Елементарно е, всеки психолог, когото попитате, ще ви го каже.
    Напротив, зазубряне дума по дума, без капка мисъл има при т.нар. „теми“. Преподавателят диктува темата на кандидат-студента. Студентът учи наизуст, като „Аз съм българче“. На изпита излива върху белия лист наизустеното. Преподавателят поставя отлична оценка на разработката, която, всъщност, сам е съчинил. Накрая доволният вече студент препродава разработката на приятелче, чиито родители са бедни и не им се дават пари за кандидат-студентски уроци. На половин цена. Попретопленка. Преподавателят се ядосва, че пак трябва да измисля нещо ново за да може да разпознае „своите хора“ от прикачилите се натрапници.
    Такива са вълненията на бъдещите юристи, психолози, студенти специалност МО. Историците, това не ги вълнува, нали така или иначе, се влиза по диплома.
    Още от царете на Шумер от преди Потопа е останала системата за изпитване в СУ- устно изпитче върху два въпроса по жребий. Критериите са толкова ниски, че е почти невъзможно да не изкараш шестица. Обаче, каква полза, като всички други около теб пак са с отлична оценка. Смята се, че така се стимулира младежта. Това е все едно на всеки, който участва на Олимпийски игри, да му се връчва златен медал. Така де, нали все пак е участвал. Но има изпити и изпити. На някои изпити задължително единият въпрос е статия на преподавателя, който те изпитва, така че, ако не си я прочел и не смяташ, че тя е най-великото достижение на родната наука, можеш да изкараш най-много 3. Абе с други думи, оценките са „тука има, тука-нема“, „онче-бонче, счупено пиронче“, „мижи да те лажем“ или чист хазарт.
    Тестче- 40 до 80 въпроса на целия материал по дисциплината, анонимен, за да лъсне истината за набедените отличници, истина трагична, ама истинска, по-истинска, най-истинска…направо трагикомична.

  10. Stefan Shopov

    Брей, брей всеки грамотен или не решил да надраска нещо, че да не е без хич. Няма да ви коментирам, просто не си заслужава. Ще споделя за читателите, които се чудят къде може да се реализира един историк. Човек владеещ няколко езика, с познания по политически системи от различни епохи, включително и нашата, организиран и свикнал да намира това, което му трябва в тонове книжа, с аналитична мисловна дейност стига да иска може да стане какъвто си поиска. А ако някой записал история, когато е завършвал не е придобил всичките или някои от посочените умения си е негова грешка.

  11. Павлик Морозов Ранобуден агент

    Изключително нелепо е да критикуваш Бойко Борисов, когато в поверената ти сфера следваш абсолютно същото поведение като него. Бойко е демагог, популист и празнодумец, който казва на обществото, онова което то иска да чуе, без значение колко малко има общо с истината. Иван Илчев и Пламен Митев правят същото със студентите и преподавателите. Единственият начин да се повиши качеството на висшето образование е да бъдат съкратени многото неспособни преподаватели, а спестените пари да бъдат използвани за увеличаване заплатите на стойностните им колеги, които за щастие все още се срещат в този университет, както и разбира се, за намаляване на броя на студентите. Не може за всичко да са ти виновни Бойко, сатанистите от НБУ и международното положение. Да живее международното положение!
    На Иван Илчев, а и на Боян Биолчев преди него, им беше достатъчно ясно, че ако направят съкращения си отиват. Защо обаче искат от министъра на образованието да направи тази жертва
    (да закрие някоя от многобройните печатници на дипломи), която те сами не са готови да направят. Та той, министърът си мечтае за политическа кариера!!!
    Колкото до претенциите за качество на Митев има хубава българска поговорка „Присмял се хърбел на щърбел.“ Не може при положение, че 80% от студентите ти идват от слаби квартални училища да произведеш нещо супер качествено. Трябва да цениш ресурса, който имаш, макар и малък, а не да напомпваш със самочувствие измислени герои, както по традиция се прави в този факултет.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: