Monthly Archives: октомври 2013

Отчет на председателя на ФСС на ИФ

ОТЧЕТ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ФАКУЛТЕТЕН СТУДЕНТСКИ СЪВЕТ

НА ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ ЗА МАНДАТ 2012/2013 г.

 

През своя мандат Факултетен студентски съвет на Исторически факултет (2012/2013 г.) успя да организира 16 публични събития с различна тематика и да защити студентските права и интереси в критични моменти за общността.

Не беше лесно. Имаше грешки, имаше и сблъсъци. Някои дейности се провалиха. Но имаше и радостни моменти, моменти, в които си казвахме „Ето заради това сме в тази организация”. Като че ли вторите бяха много повече.

Всичко започна на 11 октомври 2012 г., когато се беше разразил спор между студенти и ръководството на университета относно покачването на таксите за обучение на втора и нова специалност. Съветът веднага реагира и същата вечер публикувахме остра декларация срещу действията на ръководството. В нея написахме: Днес ние сме много повече тревожни, отколкото спокойни, защото сме свободни.  Днес ние сме в готовност да защитим студентската общност, защото това е нашето морално задължение. Декларацията придоби популярност в социалните мрежи, беше разпространявана от колеги от други факултети. Вярваме, че е оказала влияние за временния успех на студентите в казуса.

Още същата седмица, благодарение на акуратните действия на Марио Филипов (член на ФСС на ИФ), се проведе прожекция на филма „На нож”. Събитието беше в партньорство с продуцентите на лентата, момчетата от сдружение „Форум Наука”. На събитието специален гост беше доц. Веселин Янчев. Всички се надяваме на подобни прожекции, на филми, направени от студенти за историята на България.

Следващият месец беше организиран третият поред студентски куиз в Исторически факултет. На него се явиха за първи път не осем, а цели единадесет отбора. Участие в куиза взеха студенти от различни специалности и курсове, като много активни се оказаха първокурсниците, с което дадоха заявка за бъдещи успехи. Поради годишнината, беше отбелязан специален кръг с въпроси за Балканската война. В осъществяването на събитието се включиха почти всички членове на Съвета, а координатор на събитието беше председателят на организацията.

Само след седмица, на 28 ноември, след активната дейност на Марио Филипов, за първи път в България се проведе едно събитие, което поставя отправната точка за развитието на научната дисциплина хоплология в България. Във фоайето на втория етаж в Южното крило на Ректората, членове на единствената в нашите земи Школа за средновековна европейска фехтовка MOTUS проведоха демонстрация на средновековното европейско фехтовално изкуство XIII-XVI век.

През същия месец трима от членовете на Съвета станаха част от Управителния съвет на Студентски исторически център. Един от тях, Марио Филипов, беше избран за зам.председател на центъра.

На 8 декември, превърнало се вече в традиция, във факултета се отпразнува студентският празник. Момичетата от Съвета Анна Чанкова, Ива Янева и Сима Биволарска се постараха да организират веселбата за колегите си.

Само четири дни след празника, във факултета се проведе първа по рода среща между студентите и работодател. Това беше програмата за лидери и успешни учители „Заедно в час”. На нея специален гост беше възпитаник на факултета, Бояна Радева, която имаше възможността да разкаже своите впечатления от преживяванията си като мотивиращ учител по история.

На 17 декември, след множество jерзания, участниците във втория студентски конкурс получиха своите парични награди от страна на Исторически факултет.

После дойдоха празниците. По тяхно време съветът успя да изработени една дузина концепции за събития, свързани с годишнината на университета. Впоследствие те бяха изпратени на координаторите на тържествата. Надяваме се, че са били от полза за университета. Някои от тях, най-вероятно, ще бъдат осъществени в следващия мандат на съвета.

Веднага след ваканцията, студенти от четири факултета успяхме да проведем за първи път междуфакултетен студентски куиз. В него взеха участие победителите на отделните куизове в Исторически факултет, Биологически факултет, Факултета по класически и нови филологии, Факултета по славянски филологии. Специална изненада за участниците и гостите бяха мажоретният състав на Софийски университет. След оспорвана битка, победители станаха представителите на ФКНФ. Координатор на събитието бе председателят на съвета.

От януари до март беше проведено анкетно проучване измежду студентите в специалност История и МСЮЕ. Впоследствие резултатите бяха анализирани и представени на Факултетен съвет пред ръководителите на катедри и преподавателите от факултета. Заслуга за проучването имат Анна Чанкова и Ангел Златков.

На 31 януари по време на Академически съвет на Софийския университет, председателят на ФСС на ИФ защити публично в обсъжданията интересите на студентите. В залата присъстваха още студентски представители, всички обединени в несъгласието си да бъдат покачвани таксите за пореден път. Въпреки студентската позиция, Академически съвет (деканите на всички факултети, ректорското ръководство и преподаватели) гласуваха „за” вдигане на таксите с 8%. Разярени от този факт, още същата вечер ФСС на ИФ изпрати до всички медии своята декларация и започна подготовката за протест заедно с останалите студентски организация от Университета. След мащабна подготовка, на 27 февруари в двора на Ректората, се събраха стотици студенти от различни специалности, които протестираха над 3 часа шумно и впечатляващо с книги-щитове, с викове „Студенти сме! Нас не ни е страх!”, „Не на таксите”. Под обсадата на студентите, Академически съвет гласува отмяна на вдигането на таксите. По коридорите на Ректората се отправяха възгласи „Победа!”

На 13 март се проведе традиционната среща между студентите от факултета и деканското ръководство. Въпреки немалкото плакати за събитието, разпространението във фейсбук и чрез лични разговори, на срещата присъстваха единствено членовете на съвета и двама студенти извън организацията. Този факт ни замисля дали има смисъл от продължаване на тези срещи, след като студентите не проявяват интерес към тях, въпреки че там се обсъждат проблеми по специалности и проблемите във факултета като цяло.

На следващия ден се проведе в партньорство със студентски клуб „Балканика” събитието „Нашенците в Албания”. Беше прожектиран филма на доц. д-р Веселка Тончева „Разбъркани нишки”. Събитието предизвика голям интерес сред студентите, а дискусията след филма продължи един час. Координатор на събитието бе председателят на съвета.

Следващия месец започнаха поредица срещи, свързани с Васил Левски. Главни действащи лица бяха Анна Чанкова и Стефан Иванов. Първата среща се проведе на 9 април в Нова конферетна зала и беше с участието на писателя Стефан Цанев. Залата едва побра интересуващите се.  

Още на следващия ден се проведе за четвърти пореден път студентски куиз в Исторически факултет. Специално участие взе отборът на съвета. Координатор на събитието бе Анна Чанкова.

През май се проведе втората среща от поредицата за Левски. Темата този път бе „Отношенията между Любен Каравелов и Васил Левски”, а гости бяха проф. Пламен Митев, доц. д-р Николай Чернокожев, проф. д-р Христина Мирчева.

На 18 май в Исторически факултет се проведе „Съботник”. Ден за почистване на мястото, където учим. Въпреки рекламна дейност и провокативните плакати, в събитието се включиха едва десетина колеги. Една от възможните причина за провала на „Съботника” намираме в разминаването му с друг, много по-мащабен проект „Да изчистим България” на БТВ, който бе седмица преди събитието в ИФ. „Съботник“ се организира от Анна Чанкова.

В този месец, след едногодишното упорство и постоянство на Марио Филипов, най-сетне бе издаден сборникът със студентските разработки от първия конкурс, организиран от ФСС на ИФ. Надяваме се, че следващите конкурси ще имат толкова стойностни статии, колкото в първия, и ще бъдат публикувани много по-рано, отколкото от първия.

В края на академичната година Стефан Иванов се зае с организирането на среща с ветеран от Втората световна война. Озаглавено като среща с „Последните герои”, събитието предизвика интерес сред студентската общност, а разговорът с поручик Матев продължи над 2 часа. Това ни дава надежда, че подобни срещи могат да бъдат проведени като поредица дискусии през академичната 2013/2014 г.

През целия летен семестър Анна Чанкова, Ангел Златков и Делян Русев (не е член на ФСС) подготвяха сценарии за филм за Васил Левски. Още преди началото на работата по сценария със своя проект студентите предизвикаха вниманието на Българската национална телевизия и тя засне репортаж с тях. Работата по текста напредва в своята заключителна част, а с помощта на деканското ръководство и телевизия „Алма Матер”, през зимния семестър на 2013/2014 г. ще започне заснемането на документалния филм.

Нямаше как да пропуснем и мащабните граждански протести в София. Членове на организацията заедно със свои колеги от други университети направиха специална хореография с книги-щитове, която няколко дни подред впечатляваше протестиращите. Измислихме нови и забавни лозунги. „Спокойно политици, ще ви забравим.  Студентите по история” или „Левски и Раковски не биха позволили това. Студентите по история”. По-късно се включиха и други колеги с „Предлагаме ви безплатен преглед. Студентите по психология”. Когато започна новата академична година протестът беше започнал да оредява. Тогава възникна въпросът „Къде са студентите?” И въпреки, че на един от скорошните протести бе нападнат от върлуваща банда джудисти, Ангел Златков реши да събере на едно място студенти и протестиращи. На 5 октомври се проведе първата по рода си среща за ролята на студентите в политическата криза.

За първи път в откриването на академичната година в Исторически факултет основна роля заеха представителите на студентите. Във всяка от седемте специалности членове на съвета разказаха пред първокурсниците за дейността на организацията. Бяха раздадени над 300 брошури с информация за всички студентски организации и клубове във факултета. В официалната част председателят на ФСС на ИФ приветства студентите. На следващия ден речта му беше публикувана в авторитетното издание „Дневник”. По случай началото на академичната година съветът организира изложба на студентите от факултета. На нея в 11 табла са представени дейностите на различни студентски организации и снимки от теренни проучвания, международни обмени и инициативи. Всички вярваме, че изложбата ще бъде полезна за първокурсниците и ще им помогне да се включат във факултетния живот по-бързо и по-успешно.

В това време започнахме и подготовката за изборите за следващи студентски представители. Те ще се проведат на 15 и 16 октомври на първия етаж на Исторически факултет.

С приемането на новите студентски лидери, Факултетен студентски съвет на Исторически факултет с мандат 2012/2013 г., ще завърши своята дейност.

Надявам се, че занапред съветът ще има още повече дейности. Ще се учи по-бързо от грешките си. Ще защитава смело студентските интереси. Ще търси обратна връзка. Ще бъде по-близо до останалите студентски клубове и ще им помага, а ако трябва ще спомага за създаването на нови. Ще бъде винаги там, където се обсъждат студентските въпроси: на Факултетни съвети, на Академически съвет, на Декански съвети. Защо не и на Катедрени съвети? Всичко зависи от нас. Факултетът ще бъде такъв, какъвто си го направим.

Без бюджет, без офис, но с идеи и ентусиазъм, направихме колкото можем.

На следващите пожелавам да осъзнаят рано, че са лидери, защото лидерството означава отговорност, а поемането на отговорност е атестат за качествени действия. Пожелавам им да бъдат радостни с това, което правят, защото истинското задоволство настъпва тогава, когато разбереш, че си бил полезен.

На студентите, които ще гласуват за свои представители или ще си кажат, че това не е толкова важно, отправям апел да бъдат бдителни. Да предлагат свои идеи или да ги развиваме заедно. Да се свързват с нас, когато имат проблеми или когато искат да променят към по-добро своята специалност.

В заключения искам да отправя благодарности за активната роля, която имаха през годината членовете на съвета: Анна Чанкова, която успя да организира няколко събития и се зае с отговорни задачи като анкетното проучване и сценария за документалния филм; Марио Филипов, че пое отговорността да бъде вторият човек в Студентския исторически център, въпреки че живее доста далеч от Студентски град, че успя сам да организира поредица събития, които предизвикаха доста голям интерес. Стефан Иванов, че в негово име организацията намери най-акуратният представител на студентите в Декански съвет. Че успя да организира събитие, което занапред ще се превърне в традиция. На Зорница Радулова, нашият дизайнер, че винаги беше готова да направи плакат за поредната дейност, че се зае с мащабен проект за визията на съвета. На Сима Биволарска, другият наш дизайнер, че изработваше плакати за събития, че участваше в организирането на куизовете. На Ангел Златков, който се зае с анкетното проучване сред студенти и филма за Левски, а накрая организира дискусия за политическата криза. На нашият секретар Цвети Тодорова, която показа, че дори първокурсниците могат да поемат отговорности и да представляват достойно своите колеги. На Тиберий Баръмов и Ива Янева, които помагаха в редица събития, а на откриването на академичната година представиха съвета сред част от първокурсниците. На Румен Йорданов, че се зае отново с изборите за студентски представители. На Николай Христов, Чавдар Медарски и Цветомир Кънчев, че бяха редовни на заседанията и помагаха на останалите в проектите им.

Всички вие можете повече. Ще го докажете през тази академична година.   

 

Председател на Факултетен студентски съвет на Исторически факултет,

Ивайло Динев

Categories: Акценти | Етикети: , , | Вашият коментар

Приветствие за откриването на академичната година

ПРИВЕТСТВИЕ ЗА ОТКРИВАНЕТО НА АКАДЕМИЧНАТА 2013/2014 ГОДИНА В ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ НА СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

Ивайло Динев, председател на Факултетен студентски съвет
на Исторически факултет

Благодаря на деканското ръководство за предоставената възможност да говоря пред първокурсниците на Исторически факултет. За мен е огромна чест да бъда сред всички вас в този ден. Появата ми носи и някаква символика. Докато вие днес стъпвате за първи път в храма на знанието, аз излизам от него, поне официално. Четирите години, които прекарах тук, бяха ползотворни и плътни. Смятам, че има какво да ви разкажа за вашите очаквания.

Не се заблуждавам. Наясно съм, че сред вас има както устремени към знанията личности, така и хора, които все още не осъзнават защо са тук. Не съдя никого. Винаги има причини. Към всеки един от вас са насочени следните три истории.

Когато реших, че искам да уча в Исторически факултет, бях на поредната си поправка в училище, мисля че беше „Стоманобетон” или нещо от този сорт. Дотогава не бях прочел нито една книга. Накрая не успях да завърша навреме и ми се наложи да почакам. През следващата година работех нощна смяна, а през деня учех здравата за кандидатстудентските изпити и за куп други неща. След 365 дни къртовски труд, успях да наваксам за изпуснатото време. Влязох от първо класиране в Университета. Беше неописуема радост.

Всичко започна доста странно. Бях се разболял и трябваше да изкарам на легло повече от месец. Нямаше какво да правя освен да мисля. Мислех си за миналото. Не беше лесно да осъзная, че съм поел път, който не е мой избор. Чисто и просто се бях оставил на течението. Очакваше се да стана местен тарикат. Свободното време покрай болестта ми даде възможност да осъзная какво притежавам в себе си и какво искам да направя в своя живот. Впоследствие изборът беше лесен и започнах да постигам целите си постепенно. Благодаря на тази болест. Тя ме научи на най-ценния урок: че трябва да се научим да правим собствени избори върху живота си и да бъдем това, което можем и искаме, а не това, което обществото или медиите ни втълпяват.

Перифразирайки думите на един велик учен на нашето време, бих добавил: „Ако една риба цял живот смята, че не може да лети, то тя никога няма да се научи да плува.”

Мисля, че е доста прав. Каква е рецептата? Започнете да обичате тишината. Знам, че в забързано време като сегашното, е доста трудно, но опитайте. Ако не умеете да слушате себе си, никога няма да бъдете господари на собствената си съдба.

Научих втория си урок веднага след като ме приеха в университета, именно на откриването на учебната година. Бях дошъл с три студентки. Изслушахме речите и тръгнахме навън. Беше пълно с хора. Някак изгубих момичетата от своя поглед и се развиках грубо по тях. Те, естествено, не се обърнаха. Обърна се обаче един преподавател, погледна ме остро и каза: „Това е университет!” Бях втрещен. Не знаех какво да отговоря.

Днес, четири години по-късно, знам, че съм сгрешил. Знам, че като студент на Университета има морални норми, с които трябва да се съобразявам. Рано или късно, всеки един от вас ще разбере за тях. Защото „истинският университет е състояние на духа”.

Отново тук, в Аулата, преди три години, с група приятели застанахме точно зад вас с издигнат 20-метров транспарант. Повече от месец нямахме топла вода. Въпреки че тя беше пусната ден преди протеста ни, ние счетохме да изразим недоволството си публично. Не след дълго тази акция доведе до редица последващи, много по-мащабни по улиците на София. Вече бяхме заедно студенти и преподаватели срещу общи несправедливости.

Ще разберете, че като студенти на Университета, сте в правото да заставате срещу неправдата. Без страх. Без притеснение. Без угризения. Защото така повелява, защото има смисъл доброто да победи, защото може би някой отгоре ни гледа или защото ще ни е срам да гледаме тези след нас.

Един забележителен писател е казал: „Да осъзнаваш относителната валидност на собствените си убеждения и същевременно да ги защитаваш убедително, това е разликата между цивилизования човек и дивака.”

Днес, ако вече не сте, то ще трябва да се научите да се борите. Нямате повече извинения някой друг да отговаря за бъдещето ви. Изправете се пред предизвикателствата: да вярвате в собствените си сили, да успеете в бедна и мафиотизирана България, да продължите академичните и социални традиции на родната и световна студентска общност.

Все предизвикателства, които ще направят силните по-силни, а слабите ще пораснат.

Но не се лъжете, че ще бъде лесно. Лесното е за мързеливите, за страхливците, за онези, които не правят избори, а се осланят на течението или на поредния новоизлюпен спасител. Не се залъгвайте и от моментната популярност на хора, които не могат да свържат две изречения. Все някога нещата ще се променят. Мускулите няма да управляват държавата, а разума.

Стъпвайки в храма на духа, вие заставате срещу течението. Ще чувате навън как не е важно колко знания имате, а колко пари. Ще чувате имената на пищни красавици и тарикати по телевизията, докато рядко ще се съобщава за научни експедиции и международни проекти. Ще говорят за вас в множествено число. Че студентите сте пияници и побойници. Че само разрушавате. Но рядко ще обръщат внимание на онези от вас, които съзидават, които печелят състезания, конкурси, публикуват статии, участват в проучвания, организации, списания, студентски центрове. Просто така е устроен светът. Ако искате да създавате нещо ново привикнете с тъмнината.

Не чакайте да ви помогне някой друг или някоя коварна болест да ви прати на легло.

Не се осланяйте на късмета, четете. Не чакайте да ви намерят практики, създадете. Не обвинявайте другите, помогнете им. Не се оплаквайте, променете.

Оттук насетне, всичко е във вашите ръце.

Надявам се, че след четири години, когато вие бъдете на моето място, ще изпитате това, което аз изпитвам днес тук пред вас. Искреното чувство на задоволство и благодарност, че съм имал възможността да бъда себе си и същевременно да науча толкова много в Исторически факултет.

От името на Факултетен студентски съвет Ви приветствам с „Добре дошли!” и Ви пожелавам „На добър час, колеги!”

Categories: Акценти | Вашият коментар

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: