Приветствие за откриването на академичната година

ПРИВЕТСТВИЕ ЗА ОТКРИВАНЕТО НА АКАДЕМИЧНАТА 2013/2014 ГОДИНА В ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ НА СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

Ивайло Динев, председател на Факултетен студентски съвет
на Исторически факултет

Благодаря на деканското ръководство за предоставената възможност да говоря пред първокурсниците на Исторически факултет. За мен е огромна чест да бъда сред всички вас в този ден. Появата ми носи и някаква символика. Докато вие днес стъпвате за първи път в храма на знанието, аз излизам от него, поне официално. Четирите години, които прекарах тук, бяха ползотворни и плътни. Смятам, че има какво да ви разкажа за вашите очаквания.

Не се заблуждавам. Наясно съм, че сред вас има както устремени към знанията личности, така и хора, които все още не осъзнават защо са тук. Не съдя никого. Винаги има причини. Към всеки един от вас са насочени следните три истории.

Когато реших, че искам да уча в Исторически факултет, бях на поредната си поправка в училище, мисля че беше „Стоманобетон” или нещо от този сорт. Дотогава не бях прочел нито една книга. Накрая не успях да завърша навреме и ми се наложи да почакам. През следващата година работех нощна смяна, а през деня учех здравата за кандидатстудентските изпити и за куп други неща. След 365 дни къртовски труд, успях да наваксам за изпуснатото време. Влязох от първо класиране в Университета. Беше неописуема радост.

Всичко започна доста странно. Бях се разболял и трябваше да изкарам на легло повече от месец. Нямаше какво да правя освен да мисля. Мислех си за миналото. Не беше лесно да осъзная, че съм поел път, който не е мой избор. Чисто и просто се бях оставил на течението. Очакваше се да стана местен тарикат. Свободното време покрай болестта ми даде възможност да осъзная какво притежавам в себе си и какво искам да направя в своя живот. Впоследствие изборът беше лесен и започнах да постигам целите си постепенно. Благодаря на тази болест. Тя ме научи на най-ценния урок: че трябва да се научим да правим собствени избори върху живота си и да бъдем това, което можем и искаме, а не това, което обществото или медиите ни втълпяват.

Перифразирайки думите на един велик учен на нашето време, бих добавил: „Ако една риба цял живот смята, че не може да лети, то тя никога няма да се научи да плува.”

Мисля, че е доста прав. Каква е рецептата? Започнете да обичате тишината. Знам, че в забързано време като сегашното, е доста трудно, но опитайте. Ако не умеете да слушате себе си, никога няма да бъдете господари на собствената си съдба.

Научих втория си урок веднага след като ме приеха в университета, именно на откриването на учебната година. Бях дошъл с три студентки. Изслушахме речите и тръгнахме навън. Беше пълно с хора. Някак изгубих момичетата от своя поглед и се развиках грубо по тях. Те, естествено, не се обърнаха. Обърна се обаче един преподавател, погледна ме остро и каза: „Това е университет!” Бях втрещен. Не знаех какво да отговоря.

Днес, четири години по-късно, знам, че съм сгрешил. Знам, че като студент на Университета има морални норми, с които трябва да се съобразявам. Рано или късно, всеки един от вас ще разбере за тях. Защото „истинският университет е състояние на духа”.

Отново тук, в Аулата, преди три години, с група приятели застанахме точно зад вас с издигнат 20-метров транспарант. Повече от месец нямахме топла вода. Въпреки че тя беше пусната ден преди протеста ни, ние счетохме да изразим недоволството си публично. Не след дълго тази акция доведе до редица последващи, много по-мащабни по улиците на София. Вече бяхме заедно студенти и преподаватели срещу общи несправедливости.

Ще разберете, че като студенти на Университета, сте в правото да заставате срещу неправдата. Без страх. Без притеснение. Без угризения. Защото така повелява, защото има смисъл доброто да победи, защото може би някой отгоре ни гледа или защото ще ни е срам да гледаме тези след нас.

Един забележителен писател е казал: „Да осъзнаваш относителната валидност на собствените си убеждения и същевременно да ги защитаваш убедително, това е разликата между цивилизования човек и дивака.”

Днес, ако вече не сте, то ще трябва да се научите да се борите. Нямате повече извинения някой друг да отговаря за бъдещето ви. Изправете се пред предизвикателствата: да вярвате в собствените си сили, да успеете в бедна и мафиотизирана България, да продължите академичните и социални традиции на родната и световна студентска общност.

Все предизвикателства, които ще направят силните по-силни, а слабите ще пораснат.

Но не се лъжете, че ще бъде лесно. Лесното е за мързеливите, за страхливците, за онези, които не правят избори, а се осланят на течението или на поредния новоизлюпен спасител. Не се залъгвайте и от моментната популярност на хора, които не могат да свържат две изречения. Все някога нещата ще се променят. Мускулите няма да управляват държавата, а разума.

Стъпвайки в храма на духа, вие заставате срещу течението. Ще чувате навън как не е важно колко знания имате, а колко пари. Ще чувате имената на пищни красавици и тарикати по телевизията, докато рядко ще се съобщава за научни експедиции и международни проекти. Ще говорят за вас в множествено число. Че студентите сте пияници и побойници. Че само разрушавате. Но рядко ще обръщат внимание на онези от вас, които съзидават, които печелят състезания, конкурси, публикуват статии, участват в проучвания, организации, списания, студентски центрове. Просто така е устроен светът. Ако искате да създавате нещо ново привикнете с тъмнината.

Не чакайте да ви помогне някой друг или някоя коварна болест да ви прати на легло.

Не се осланяйте на късмета, четете. Не чакайте да ви намерят практики, създадете. Не обвинявайте другите, помогнете им. Не се оплаквайте, променете.

Оттук насетне, всичко е във вашите ръце.

Надявам се, че след четири години, когато вие бъдете на моето място, ще изпитате това, което аз изпитвам днес тук пред вас. Искреното чувство на задоволство и благодарност, че съм имал възможността да бъда себе си и същевременно да науча толкова много в Исторически факултет.

От името на Факултетен студентски съвет Ви приветствам с „Добре дошли!” и Ви пожелавам „На добър час, колеги!”

Advertisements
Categories: Акценти | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: