От първа ръка

Анкети със студенти от Исторически факултет

Интервю с доц. Пламен Митев

Разговор с един от най-уважаваните историци на България на тема нивото на кандидат-студентите, препоръки към тях и много други интересни неща.

Доц. Пламен Митев
Декан на Исторически факултет на Софийски университет “ Св. Климент Охридски „


Какво е нивото на кандидат-историците тази година? Какви са оценките в процент?

– Няма съществени разлики от предходните години , което е и естествено, защото средното училище се развива с едни и същи темпове и в една и съща посока. Какъвто материал се получава накрая на средното училище, с такъв ние започваме да работим в първи курс. Така че, сравнявайки резултатите от тазгодишната кампания с предходните, едва ли можем да открием съществени разлики. Процентът на двойките винаги е около петдесет, което не трябва да изненадва никого, тъй като повечето от тези двойки са на работи, в които няма написан и един ред, така наречените „бели работи”. Значителна част от кандидат-студентите се явяват „на късмет“ на предварителната кампания, надявайки се да се падне тема, която са учили. Както казах двойките са около петдесет процента, но Софийски университет се интересува повече от отличните оценки. Тази година има една пълна шестица (на темата за Асеневци), и над сто и двадесет отлични оценки. Това означава, че Софийски университет вече има своите първи студенти, защото тези хора със сигурност ще се запишат.

От двете теми има ли предпочитана тема , ако да коя е тя ?

– Да, има. Със значителен процент повече кандидат-студенти предпочетоха да пишат върху средновековната тема. Само двеста деветдесет и четири кандидат-студенти избраха възрожденската тема. Това не бива да бъде разглеждано като нещо неестествено, защото Българското средновековие е по-привлекателно за почти всички кандидат -студенти, отколкото Възраждането и Новата българска история. Има логика в този избор, защото средновековната история е по-приятна за разказване, докато във Възрожденската и Новата българска история има твърде много подробности, без които не може. Още нещо може да послужи като обяснение за предпочитанията към средновековната тема, всички кандидат-студенти започват подготовката си от Средновековието и е нормално към датата на изпита да са отделили много повече време за този период. Така беше и през предходните години, общо взето винаги когато има средновековна тема, тя се предпочита от кандидат-студентите.

Промяна в критериите тази година има ли? Може ли да бъде направен анализ на най-често срещаните грешки ?

– Не. Критериите са константни в нашия факултет. Те са свързани с много добро познаване на фактологическия материал. Умение да се демонстрира историческо мислене, тоест да се правят оценки и анализи на събитията и процесите, на действията на съответните исторически личности. Третият важен критерии е езиковата грамотност, на която нашите проверители държат много.
От две три години се опитваме да направим един подробен анализ на грешките в изпитните работи, за да можем да предложим на Министерството и на широката общественост у нас на какво се дължат слабите резултати, на какво трябва да се наблегне при подготовката на кандидат-студентите и какво трябва да се промени в самите учебници.
Като изключим типичните фактологически грешки, които са последица от не добрата подготовка, най често грешките които водят до по-ниски оценки са свързани с езикова неграмотност, лош стил, един повърхностен, елементарен преразказ на събитията.

Много от кандидат-студентите се интересуват дали темата ще остане като формат на конкурсния изпит или ще се измени в тест ?

– Характерът и формата на изпита са обсъждани многократно. През последните десет–двадесет години има много дебати по тази тема в нашия факултет, в катедрите и във Факултетния съвет. Напоследък въпросът бе пренесен и в Академически съвет. Към момента, с оглед на реалното състояние на обучението по история в средното училище, този формат който ние имаме е по-добър от теста. Тестът подтиква към едно назубряне на фактологически материал, а това не ни дава ясни представи за действителните знания и способности на претендентите за студенти на Софийски университет – умение за самостоятелно мислене, умения за анализ и правене на изводи. През последните години обаче ние вървим по линия на компромисите. През 2011 г. например за първи път допуснахме матурата по История и цивилизация да бъде вход за някои специалности. Тази година направихме още една стъпка напред, като отворихме входа за всички специалности, без специалност Археология, с кандидатстуденския изпит,с матурата по История и цивилизация или матура по чужд език. Разликата е в коефициента, с който се изчисляват оценките от конкурсния изпит и от матурата при сформирането на общия бал.

Кое е най-важното нещо, според вас, което кандидат-студентите трябва да знаят, явявайки се на кандидатстудентски изпит по история? Защо да предпочетат Исторически факултет пред Юридически? Нужни ли са подготвителните частни уроци?

– Аз много пъти съм обяснявал, че кандидат -студентите трябва да са сигурни какво искат. Нашият факултет страда от един сериозен проблем през последните двадесет години. Част от студентите, които ние приемаме в първи курс са всъщност нереализирани кандидат-студенти за Право или за Международни отношения, обикновено след първи курс не малък брой от нашите питомци полагат всякакви усилия, за да се прехвърлят в  другите специалности в които не са приети първоначално. Някак си нашият факултет попада в ситуация на трамплин. Винаги съм твърдял, че трябва да направим така, че в нашия факултет да влизат само хора, които искат да учат нашите специалности, а не такива които търсят само възможност да избягат към правото и други„пазарни“ специалности.
Кандидат-студентите трябва да повярват в себе си. Да не се влияят от всички тези натрупвания в публичното пространство, довели до представата, че един кандидат-студент може успешно да се представи на изпита само ако ходи на частни уроци. Ние сме се постарали да отбележим в самия кандидатстудетски справочник, че за добрата подготовка е достатъчно да бъдат ползвани учебниците от единадесети и дванадесети клас. „Килийните училища“, които функционират тук и там из татковината ни не е за препоръчване. Тази форма на подготовка е свързана със значителни капиталовложения от страна на родителите. Много бих искал частните уроци да отпаднат и всеки сам,разчитайки на собствените си умения и знания, и на учебниците и помагалата, одобрени от МОМН, да покаже на какво е способен.
За мен това са двете най-важни неща: кандидат-студентът да иска да учи история и второ кандидат-студентите да повярват, че биха могли сами да се справят, да не се поддават на психозата – колкото по-високо платено частно обучение, толкова по-голям шанс за успех. Разбира се, допълнителната подготовка понякога е необходима, но не трябва тя да бъде определяща. Уроците водят до наизустяване на едни и същи разработки, които ние – проверяващите веднага разпознаваме. Такъв тип подготовка не е най-добрият вход за нашия факултет.

Добре ще е ако изпитът по история остане вход единствено за нашите специалности, може би тогава ние ще имаме реална представа, кой иска да се занимава с история, защото сега не е тайна, че две трети от кандидатстващите се явяват на този изпит, за да могат да кандидатстват за други специалности, но не и за такива в нашия факултет. Последните няколко години направихме важни стъпки, разрешихме на участниците в националния кръг на олимпиадата по история, които получават оценка от 5,50 нагоре, да се запишат ако желаят в нашите специалности  без да се явяват на конкурсен изпит. Признаваме като вход и оценката от защитата на дипломна работа по история на възпитаниците от НГДЕК. Това естествено се извършва пред факултетна изпитна комисия, като оценката не трябва да бъде по-ниска от  5 .00.

Каква е реализацията на един историк?

– Има реализация. Както ние се шегуваме в нашите коридори, историкът е като дялан камък, той може да намери успешна реализация в различни области, стига да бъде мотивиран. Седемте специалности, които имаме във факултета обхващат много широк спектър от професии: от учителската правоспособност до научно-изследователката дейност. Разбира се, конюнктурата на днешна България е такава, че не винаги на пазара на труда се пласира най-доброто като качество. Много скрити механизми има за вземане на различните позиции, на които нашите висшисти биха могли да се реализират. Отпадането на предварителните разпределения, които преди години съществуваха, също се явява проблем. Това е проблем на държавата, тя няма стратегия за развитието на отделните направления във висшето образование. Нашите възпитаници биха могли да продължат в магистърската степен.Нашите проучвания показват, че над 85% от студентите, обучаващи се в магистърската степен са историци. Най-добрите ни магистри имат възможност да продължат в докторската степен, т.е. онези наши студенти, които имат желание да се развиват в научната област имат всички шансове да го направаят.
Там където нашите студенти се явяват на конкурси за учители, те обикновено ги печелят. Наши възпитаници намират реализация в системата на Държавните архиви, на държавната администрация, в структурите на МВР и спецслужбите, в медиите и т.н.  Ако човек е достатъчно активен и държи да се реализира, той има шансове. Това се потвърждава и от рейтинговите проучвания, направени по поръчка на МОМН  през последните две  години, от които е видно, че по всички показатели нашият факултет е на първо място сред всички университети, в  които съществуват исторически специалности, включително и по отношение на успешната реализация на възпитаниците ни.

Интервюто с декана на Исторически факултет направи Анна Чанкова, член на Факултетен студентски съвет към Исторически факултет.

Advertisements
Categories: Акценти, От първа ръка | Етикети: , , | 14 Коментари

Анкета с Евгени: Трябва да се промени отношението към редовия студент.

Как се казваш? 
Евгени

От кой град си?
Пазарджик

От коя гимназия си?
СОУ „Георги Брегов”

Какво учиш?
История и география.

Какво искаше да учиш?
Същата специалност.

Правилен ли беше изборът?
Мисля, че да.

Работиш ли?
Не.

Какво искаш да работиш?
Засега нещо, което ще мога да върша, но да ми носи нормален доход. За в бъдеще желая да работя по специалността си.

В България или в чужбина?
В България .

Защо избра ИФ на СУ?
Историята е мой любим предмет още от началните класове в училище, а вече дори повече.

Все още ли е Университета или е просто един от университетите?
Все още е Университета !!!

Знаеш ли как се казва деканът?
Доц. Пламен Митев

Колко често четеш?
Сравнително често.

Какви книги четеш?
Исторически романи, научни трудове, поезия, разкази.

Какво ти е мнението за библиотеката?
Има какво да се желае, но все пак е институция с издържан авторитет и добри професионалисти.

Кои са любимите ти дисциплини?
Стара история и тракология.

Кое не си струваше да учиш?
Увод в историческото познание.

Има ли дисциплини, които в момента не се преподават, но трябва?
Не мога да определя.

Кой преподавател те кефи най-много?
Нямам любим.

А кой не те кефи?
Не мога да формулирам.

Лесно ли се изкарват изпитите?
Ако имаш подготовка.

Как са колегите?
Много интересни хора.

Бива ли я атмосферата тук?
Да. Много е приятно.

Какво би запомнил от годините си в Исторически факултет?
Тепърва ще трупам още спомени.

Какво би променил във факултета?
Отношението към редовия студент.

Измъчихме ли те?
Не. 🙂

До скоро!
До скоро!

Categories: От първа ръка, Проекти | Етикети: , , | Вашият коментар

Анкета с Елиза: Студентът трябва да бъде въвлечен да участва по-активно в учебния процес

ИФ определено има някакъв характерен дух, студентите лесно се запалват по дисциплините които изучават, по-голямата част от тях са доста интелигентни, любознателни и обичат да четат

ИФ си има свой характерен дух, навсякъде из факултета студентите обсъждат разни философски и исторически теми.

Как се казваш?
Елиза Савова

От кой град си?
София

От коя гимназия си?
33ЕГ „Св София”

Какво учиш?
В момента уча Икономика и мениджмънт на туризма в СФ на СУ

Какво искаше да учиш?
Това 🙂

Правилен ли беше изборът?
Ами да мисля, че съм доволна, не е толкова интересно, колкото бакалавъра ми – Етнология в ИФ на СУ

Работиш ли?
Да

Какво искаш да работиш?
Искам да имам собствен малък бизнес свързан с входящ туризъм – за чужденци в България. Искам да работя нещо, което ми е интересно, което ми харесва, да е разнообразно и да е свързано с много комуникация и контакти. Искам работата, която върша да ме кара да се чувствам пълноценно, освен това искам да върша нещо полезно за обществото и изобщо за страната си.

В България или в чужбина?
В България, ако може и в чужбина 🙂

Защо избра ИФ на СУ?
Съвсем случайно стана така, че записах да уча бакалавър Етнология. По принцип исках да уча МО, но не ми стигна бала за тази специалност, но аз съм доволна от това как се стекоха обстоятелствата, защото Етнологията определено ми даде много и ме научи на много!

Все още ли е Университета или е просто един от университетите?
СУ все още е Университета, въпреки че базата застарява с всеки изминал ден и образованието има нужда от малко „refresh”. Методиката на преподаване е доста остаряла и определено има нужда от подновяване, можем да взимаме пример от американската система за преподаване, можем много да научим от нея. Вместо скучната и остарялата система – четене на лекции и водене на записки, трябва занятията да протичат по по-интерактивен начин, което означава, че студентът трябва да бъде въвлечен и да участва активно в учебния процес и то най-вече по време на занятията и не толкова извън тях.

Знаеш ли как се казва деканът?
Доц. Пламен Митев

Колко често четеш?
Почти всеки ден, почти винаги заспивам с книга в ръка.

Какви книги четеш?
Чета предимно учебници и материали, които имам по програма, за съжаление не ми остава много време за художествена литература. Обичам да чета исторически книги, книги за други народи и култури, образователни книги.

Какво ти е мнението за библиотеката?
Библиотеката на ИФ е чудесна след подновяването! Ако питате какво мисля за библиотеката по принцип – едно страхотно място, извор  на знание, което обаче за в бъдеще ще бъде все по-рядко посещавано и в най-скоро време ще  се пренесе изцяло в интернет пространството (като всичко останало), това просто е неизбежно с оглед модернизацията и все по-голямото навлизане на интернет технологиите в живота на хората.

Кои са любимите ти дисциплини?
От изучаваните в ИФ: Българска Етнология, Археология, Европейска и Балканска Етнология, Народен календар на Балканите, Социология, Тракология, История на религиите, Стопански модели в Етнологията, Славянска етнология, Традиционни институции на Балканите и в Европа, Култура и идентичност, Етнология на етническите групи, Етнология и съвременност.

Кое не си струваше да учиш?
Няма дисциплина, за която да кажа, че не си е струвало да уча, има преподаватели, които така и не успяха да предадат материала по начин, който да ме заинтригува и да ми привлече интереса и вниманието.

Има ли дисциплини, които в момента не се преподават, но трябва?
Мисля, че трябва да има повече дисциплини, които да се преподават на английски език, първо защото ще е полезно за упражняването на езика от българските студенти, второ защото чуждестранните студенти ще могат да посещават повече курсове. Специално за Етнология би било добре да се разглеждат по-задълбочено българските празници и обичаи и то не само така както са практикувани в миналото, но и днес; да има повече практически занятия, посещения на музеи, повече и по-дълготрайни учебни практики, повече проекти с участие на студентите, прожектиране на филми (визуална етнология) и т.н.

Кой преподавател те кефи най-много?
Доц. Д-р Боян Знеполски; гл. Ас. Д-р Джени Маджаров; доц. Д-р. Мира Маркова; доц. Д-р Таня Бонева; гл. Ас. Д-р. Илия Илиев

А кой не те кефи?
Доц д-р Цвета Тодорова – прекалено закостеняла и консервативна; доц. Д-р Красимир Стоилов – прекалено саркастичен и високомерен спрямо студентите; повечето историци са странни и си имат собствени теории, саркастични са, много са взискателни към студентите и изпитите са доста тежки…пада голямо четене!

Лесно ли се изкарват изпитите?
Както споменах по-горе -> историците са доста взискателни и държат студентите им наистина да са си прочели ВСИЧКИТЕ теми, а не да отбиват номера с набързо заучени една-две темички в последния ден. Етнолозите също са взискателни и си държат на предметите, затова който записва в ИФ няма да е зле да се настрои психически, че ще трябва да присъства на лекции и да чете вкъщи…доста!

Как са колегите?
Моите колеги специално бяха страхотни. ИФ определено има някакъв характерен дух, студентите лесно се запалват по дисциплините които изучават, по-голямата част от тях са доста интелигентни, любознателни и обичат да четат. Почти всички историци са големи всезнайковци и философи! 😀

Бива ли я атмосферата тук?
На мен винаги много ми е допадала атмосферата и сега като сравня със СФ – просто не е същото там…Както споменах по-горе ИФ си има свой си характерен дух, навсякъде из факултета студентите обсъждат разни философски, исторически теми… Интересно е и определено може да се научи много.

Какво би запомнил от годините си в Исторически факултет?
Най-запомнящи за мен са летните практики – страхотни спомени и изживявания, а и са много полезни! Ще запомня също така специалното отношение от страна на преподавателите към студентите- те не са там само за да отбият номера, ами наистина искат студентите им да научат нещо от тях, да им предадат възможно най-много знания.

Какво би променил във факултета?
Както споменах по-горе според мен базата трябва да се модернизира, да се въвлича повече студента в учебния процес, да се набляга на практическото обучение, да се набляга на езиците, да се изучават по-съвременни предмети или поне да се прави съпоставка със съвременността.

Измъчихме ли те?
Не, беше ми приятно. Липсва ми ИФ! 🙂

До скоро!
До скоро!

Categories: От първа ръка, Проекти | Етикети: , , | Вашият коментар

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: